Идеята за Международен ден на толерантността се заражда в средата на 90-те години на ХХ век, когато светът все повече се глобализира и различията между различните култури, религии и етноси стават все по-очевидни. В този контекст, Организацията на обединените нации (ООН) и ЮНЕСКО осъзнават необходимостта да се насърчава разбирателството и уважението между хората.
Как се развива?
1995 г.: ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността, в която се дефинира толерантността като уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят.
1996 г.: Общото събрание на ООН обявява 16 ноември за Международен ден на толерантността, призовавайки всички държави членки да отбелязват този ден.
За толерантността
Толерантността не е пасивно приемане: Толерантността не означава да се съгласяваме с всичко, а да уважаваме правото на другите да имат различни мнения и убеждения.
Толерантността започва от нас самите: За да променим света, трябва да започнем от себе си. Всеки един от нас може да допринесе за създаването на по-толерантно общество.
Толерантността е универсална ценност: Толерантността е важна за всички хора, независимо от тяхната култура, религия или етнос.
Толерантността е свързана с много други ценности: Толерантността е тясно свързана с други важни ценности като справедливост, равенство, човешки права и мир.
Защо е важен този ден?
В днешно време, когато светът е все по-поляризиран и разделен, Международният ден на толерантността ни напомня за важността на човешкото сътрудничество и разбирателство. Този ден ни дава възможност да отразим върху собствените си предразсъдъци и да работим за преодоляването им.
Как може да се противодейства на нетолерантността?
Борбата с нетолерантността изисква образование
Законите са необходими, но не са достатъчни за противодействие на нетолерантността в индивидуалните нагласи.
Нетърпимостта много често се корени в невежеството и страха: страх от непознатото, от другия, от други култури, нации, религии.
Нетолерантността също е тясно свързана с преувеличено чувство за собствено достойнство и гордост, независимо дали са лични, национални или религиозни.Борбата с нетолерантността изисква образование.
Борбата с нетолерантността изисква достъп до информация
Нетолерантността е най-опасна, когато се използва за задоволяване на политическите и териториалните амбиции на отделно лице или групи лица. Разпалвачите на омраза често започват с идентифициране на прага на търпимост на обществото.
След това развиват грешни аргументи, лъжат със статистика и манипулират общественото мнение с дезинформация и предразсъдъци. Най-ефективният начин за ограничаване на влиянието на подстрекателите на омраза е да се разработят политики, които генерират и насърчават свободата на печата и пресния плурализъм, за да се позволи на обществото да прави разлика между факти и мнения.
Борбата с нетолерантността изисква локални решения
Много хора знаят, че утрешните проблеми ще стават все по-глобални, но малцина осъзнават, че решенията на глобалните проблеми са предимно локални, дори индивидуални.
Когато сме изправени пред ескалация на нетолерантност около нас, не трябва да чакаме правителствата и институциите да действат сами.
Не трябва да се чувстваме безсилни, защото всъщност притежаваме огромен капацитет да упражняваме власт. Всички сме част от решението.
Бившият генерален секретар на ООН (Пан Ки-мун (Ban Ki-moon) казва в една реч:
„Толерантността е много повече от пасивно приемане на „другия“. То носи задължения за действие и трябва да бъде преподавано, подхранвано и защитавано.
